Angry me

Обичам да съм добра, да правя услуги, когато ме помолят (че и без да ме молят), да се държа добре с хората и такова, да съм милото и добро другарче (стига да не съм крива, но това е друг въпрос). Но мразя да ме правят на луда, мразя да ме разиграват, да си играят с търпението ми (не съм от най-търпеливите) и да ми се качват на главата. От всичко най- много мразя да ме лъжат, защото и аз мразя да лъжа. Не знам защо хората лъжат, ако не е крайно наложително. Може би моето разбиране за крайно необходимо се разминава доста от това на другите. Сигурно е така.
Мразя и простите хора. Съжалявам за грубата дума, но пък си е и най- точна. Простите и ограничени хора ме вбесяват. Абе в последно време май много неща ме вбесяват. Явно проблемът е в мен. Така, като чета всичко, което написах до сега, проблема трябва да е в мен. За човек, който мрази агресивността и се опитва да бъде позитивен, много „мразя” употребявам.
И въпреки това- мразя всичко, което написах по-горе, че мразя.

Edit: И бавните компютри МРАЗЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!

Спипа ме

Какво ме пипна ли? какво може да е тези дни? грип? аха. право в десятката. принципно всякакви настинки и болести трудно ме ловят, но от тази не успях да избягам. Ден и половина  лежа, гледам телевизия, чета  и съм на ръба на полудяването. Странно е, защото си спомням, че точно преди около седмица имах огромното желание да се разболея, като единствената алтернатива да си остана у дома, за да си почина малко. а днес вече скърцам със зъби заради бездействието, главата ме боли и кашлям като човек, който пуши минимум 2 и половина кутии цигари на ден от около 50 години. Хубавото е, че вече съм много по- добре и поне не се чувствам като парцал.

Между другото успях и да науча доста интересни неща за Панамския канал и изкуството на шпионирането. Дискавъри руулз.

трагедиите преминават около нас и обикновено не успяват да ни докоснат особено. ежедневно си казваме „колко тъжно, но такива неща се случват, живота продължава“ и след това забравяме. просто така, оставяме го да мине през нас без да остави особено трайна следа.
обикновено става така, поне при мен, колкото и повърхностно да звучи. но има и случаи, на които не обръщаш особено внимание, до момента, в който не разбереш, че тази трагедия те е засегнала по- силно от колкото си предполагал.
Почивай в мир Тишо!

Blood diamond

Дори и не си спомням кога за последен път филм успя да ме развълнува толкова. Прекрасен сценарий, който те държи до последната минута. Жалко, че за да кандидатстваш и да те приемат на работа в ООН е толкова трудно, поне на мен ми се видя така. И като си помислиш какво се върши по света ежедневно заради едните му дрънкулки. Уффф, ужас.
Но освен сценария и още нещо заслужава да бъде отбелязано във филма – фантастичната игра на Леонардо ди Каприо. Все още не съм гледала „Последния крал на Шотландия” и не мога да преценя играта на Форест Уитъкър, за да съм обективна, но необективно и с двете си ръце стискам палци на Ди Каприо да грабне Оскара. Този човек играе все по- добре и по- добре във всеки следващ филм. В „От другата страна” беше добър, но тук… тук е фантастичен. Напомни ми колко невероятно игра в „Защо тъгува Гилбърт Грейп” Тога в един момент си мислих „дали на истина не е бавноразвиващ се?”. Жалко че повечето хора го възприемат, все още като лигава тийн звезда.
Давай Лео, грабни Оскара! За игра, като в „Кървав диамант” и два заслужаваш.

where have i been?

ок. на този въпрос се опитвам да си отговоря и аз през последните няколко дни. не бе, никъде не съм ходила, физически си бях тук, но ментално и емоционално…, е това вече е друго нещо. Защо така ли? Хмм. Казваш било, защото съм се явявала на държавен изпит и съм била погълната изцяло от материала. Да бе! дрън дрън. Готвих се аз за държавен. решена бях този път да се явя, но пък бях и убедена, че няма начин да го взема. Е явих се, видях, че май днес ми е щастливия ден, защото в друг едва ли биха ми се паднали толкова лесни въпроси, но защо вместо си напиша въпросите, които макар и някой да не ми вярва, но се сещах как да напиша, през цялото време се чудех да си изляза ли или не. И си излязoх. Сега да ме питаш защо не мога да дам добре мотивирано и смислено обяснение, но чистата истина е, че просто не ми се занимаваше.
ок. стига за това. явно пак ще се боря с изпита през юни(ако ме допуснат да се явя).
а иначе какво се случва ли? Ами нищо особено- боря се с новото „европеизирано законодателство“, боря си се с и моите си демони (все тъй старите),мъча се да се наспя, с нищо от изброените не мога да се справя добре и така.
Ах, пропуснах да споделя нещо, с което, не че се гордея, но пък ужасно ме забавлява (забавлявам си се на свой гръб де)- ходих в ЧАЛГА клуб. и един досадник от рекламата на известна българска бира в случая би ме попитал “ и това ли е най- важното?“ не бе, не е важно, но пък е интересно, поне за мен, в смисъл, че май се забавлявах. но имам си и оправдание. не едно а две дори. от доста дълго време не бях ходила в клуб, а и всичко беше в хаус ремикс, така че ако се заслушаш в бийта и пренебрегнеш останалото става танцуваемо.
Ами, това е май. За друго ярко не се сещам.
А ,решила съм да павя сериозни промени. Stick around ‘nd you’ll see.

Flashback

Днес се рових в пощенската си кутия и прочетох някои писма, до хора, с които отдавна не поддържам контакт, за неща, които отдавна вече не се сещам. Като резултат написах следното писмо:

‘Изобщо не съм сигурна дали този ти адрес е още активен, но реших да се пробвам . Не съм сигурна и дали ме помниш, но пак реших да пробвам . Днес четох едно писмо, което съм ти писала преди 3 години и се сетих, че не е хубаво хората така да прекъсват контактите си . Преди известно време се видях с Тишо, но и той не знаеше почти нищо за теб. Ако четеш това, надявам се да си добре и делата ти да втървят в правилна посока. Ще се радвам, ако установим някъкав контакт. Просто ей така, защото някога сме се познавали .

Поздрави,
Деси.”

Наистина мисля това, което съм написала „не е хубаво хората така да прекъсва контактите си”, но пък си дадох сметка, че напоследък съм прекъснала доста от контактите си с хора, които уважавам и с които няма причина да не разговарям.
Ей това апатията е убиец.
Дано да ми отговори, дано адреса му още да е активен.

Нова емисия тризначки

ББ3, някъде около 22.30 зрителите биват осведомени от две от тризначките , че се правят груби опити да бъдат „ЕМИТИРАНИ” от всички останали съквартиранти.
Първо се смях, ама много се смях. Днес пак се смях, докато разисквах новата „емисия” с всички колеги от офиса. После ми стана интересно дали ще се решат да се листват на някоя борса и ако вече са го направили, какви ли са им днешните котировки. Ако някой има информация, моля пишете, не се стеснявайте!

P.S.
С нетърпение чакам резултатите от IQ теста. 

и още малко

САМОКРИТИКА! Така и така ми е тръгнало днес на самобичуване, то поне да довърша започнатото!
Говори моята съвест: „Десислава превърнала си се в ужасен човек!  Не, недостойно е дори да бъдеш наречена човек, а човече! Зла, много зла, изключително зла. Държиш се лошо с всички, с близките си, с приятелите си и дори нямаш смелост да се извиниш.“
И сега аз: „Добре де, така е! Лоша съм, безкрайно изнервена и докачлива. А за липсата на склонност към извинения, то това си ми е недостатък по рождение. Все пак съжалявам за всичко, с което евентуално съм обидила някого. Петя, знам, че от време на време хвърляш по едно око тук. Ако не си изгубила навика и не си ми прекалено бясна, за да се интересуваш от това което пиша… СЪЖАЛЯВАМ! Нашето приятелство е едно от най- ценните неща в живота ми и макар да правя всичко по силите си да го разруша, силно се надявам да не успея. „

Das EFX

Вчера Das EFX били в София. Ха, пак съм пропуснала велик концерт, но пък дали ми е за първи път?! Е в такива моменти мразя фактите, че живея във Варна и, че в много отношения с приятелското ми обкръжение сме на съвсем различни вълни, направо сме си от различни вселени. Сигурно е било хубаво, а за да не ме е яд, че пак съм проспала нещо стойностно, се оправдавам с какво ли не и си търся други виновници. Както казва майка ми: „Понякога Десислава, вървиш и спиш“, перефразирано в случая, „Десислава, Десислава живееш уж, ама нищо не виждаш“ .

Мързел

Такава съм си аз, мързелива. Някои хора си пропиляват живота в пиене, други в комар или безразборни сексуални връзки, е аз пропилях моя в мързел. Мързи ме, откровено и чистосърдечно ме мързи. НЕ искам, опитвам се, боря се , но той винаги надделява. Помъчих се да го изкореня с амбиция, мечти, смели фантазии… не успях. Пробвах да го надвия със самокритика пак се провалих. Вече не знам какво да правя. Сигурно трябва да се примиря със съдбата си на най- мързеливия човек, ама все нещо ме човърка, такова. От друга страна пък може…, знам ли, мързи ме дори да мисля. Та то, вече май не мога и да мисля. Луда работа! Дали не изкуквам окончателно?