You Are Scooter

Brainy and knowledgable, you are the perfect sidekick. You’re always willing to lend a helping hand. In any big event or party, you’re the one who keeps things going. „15 seconds to showtime!“

The Muppet Personality Test

P.S.  Сега като се замисля, ами сценаристите са правили куклата изцяло по мой образ и подобие. Или  майка ми и баща ми са ме направили по макета Скутър( защото май е по-стар от мен). Не се сещам да са били фенове на шоуто, но май ще трябва да ги поразпитам. 

И все пак  ИСКАМ ДА СЪМ БИСКВИТЕНОТО ЧУДОВИЩЕЕЕЕЕЕЕЕ!

Музика- за Open mic fest иде реч. Събота вечер в 19.00 бях на линия с единствения човек когото можах да убедя да дойде с мен. Бях особено ентусиазирана, защото за мен да се съберат на едно място- X- team, Стерио типове, Рап нация и Шошо си е голямо нещо. В крайна сметка останах доста разочарована. Защо ли? Защото от всички гореизброени единствени Рап нация излязоха на сцената. X- team бяха в залата, но така и не остана време за тях . Съобщиха, че ще пеят на афтър партито в 69. А аз дали отидох на афтър партито? Дааааа! Да ама не! И защо така? Хм ами защото така става, когато приятелите ти вместо да те подкрепят и разбират интересите ти, ти се присмиват заради тях. Мило, мерси много, че беше готова да жертваш звуковите си рецептори и да дойдеш с мен, но на другите съм безкрайно обидена (особено на теб Ангел и на теб Миленсио). Та така де, да се върна на темата. Бях разочарована, бях бясна на всички, за дето не искат да ме придружат, а честно да си призная хич не съм навита да ходя на клуб сама. Оказа се, че съдбата поне е благосклонна към мен в нещастието ми, колкото и иронично да звучи, X- team, така и не са се появили.  Добре, че не отидох, тогава вечерта ми съвсем щеше да се скапе.

А иначе за фестивала. Емии, наслушах се на музика дето не е много моята музика, но имаше и изпълнители, които спасиха положението. Безкрайно ми харесаха beatboxers, на които така и не успях да разбера името.  Хората от Гетото направиха нелошо изпълнение. Беше забавно да се поклащам в ритъма на Кварталани братя и искрено да се наслаждавам, докато Оги оплаква колелото си. Такива работи. Оууу, пропуснах Миро. Бях чула, че се занимава с хип-хоп, но като човек на когото му липсват приятели в тези среди, не бях слушала нищо негово. Харесаха ми. Имат моите адмирации, ако щеш само заради присъствието на контрабаса.

В неделя беше денят на танците. Престраших се и под ръка с Поли отидох в Центъра. Изгледахме част от репетицията на напредналите и цялата на начинаещите. Тя малко се колебае, но мисля, че успях да я навия да се запишем. Така, че в събота, след седем, никой да не ме търси- на танци съм :) . Yo, watch out!  the dance machine is coming :D  !

И като завършек на деня, Дани ми се обади с предложение да си пратя CV- to за доста примамливо място. Вероятно нищо няма да излезе, но … Mерси Дани, че дори и в Япония се сещаш за мен.

P.S.

Току що ми се обадиха да отида на интервю. Малко съм притеснена, защото нямам голям опит с интервютата. Ще видим каво ще излезе. Тези, които ме познават ще кажат, че пак съм черногледа, но наистина не вярвам да стане. Преди малко затворих телефона, а вече не съм сигурна, за колко ми определиха срещата- 13 или 15, много ги бъркам, как можаха точно такъв час да ми кажат. Типично в мой стил!

Аз, от друга страна се почувствах отново на 15 и от време на време трудно се удържах да не скоча и да мятам ръце и крака в опит да докарам нещо като танц . Aко трябва да съм честна, отдавна обмислям идеята да се запиша и дори по едно време си го бях поставила като цел за близкото бъдеще, но както всички останали и тази се отложи за далечното. И сега следва оправданието … прекалено съм възрастна вече за такива неща. Някой ще си каже „гледай я тая, говори като пенсионерка”. Не бе,  не съм „пенсионерка”, но пък е някакси и малко притеснително да отидеш в студиото, и там едни 15-16 годишни хлапета кършат тела, а ти си като излязал от спешното отделение на травматологията , бинтован от най-стърчащия ти косъм на главата, до големите пръсти на краката, и едни железа ти стърчат да ти подпират ръцете.  Почваш да танцуваш и си мишлиш, че докарваш някакви що годе прилични движения и ти става едно такова по- ведро и окуражително, като виждаш онова смътно(смътно ‘щото с очила малко не върви да танцуваш, не дай си Боже се спънеш….) отражение в огледалото, дето явно си мисли, че трябва да изпълнява една по- фънки вариация на танца на мумията. Става ти интересно и се вглеждаш по- внимателно в този патетичен неудачник… Я ама той имал същата фланелка като твоята, а пък и гащите му май са същите… И тогава се поуглеждаш притеснено, позаслушваш се в онзи сподавен шум, които до сега си игнорирал, като си мислел, че е част от музиката. Да ама не. Не било музика, а най ми било хихикания. Хлапетата те наблюдават и се превиват от смях. Ти спираш, защото вече си наясно какво се случва. Една от девойките идва при теб и окуражително те потупва по рамото и изтърсва нещо от рода, че ще е по- добре да се запшеш на физиотерапия. Ето такива картинки ми се редят из съзнанието и макар много да ми се иска, не ми стиска. Но пък сега имам нова идея. Събирам няколко съмишленици „пенсионери” и отиваме да сформираме „пенсионерско денс крю”. Остава само да намеря пенсионерите за крюто.

P.S. Забравих да спомена, че бяхме седнали до едни девойки, които явно следят от близо студиото и успях да науча, че:

1.Трола е с нова прическа и тя му стои мнооого сладко

2. Софиянци са мноооого сладки

Е , самотни девойки, ако сте на 15 тичайте към Центъра, че както разбрахте там има мнооого сладки младежи.

Ако пък всеки път щом чуете музика, я чувствате как преминава през цялото ви тяло и то става подчинено на ритъма, а не на разума или просто   искате  да се забавлявайте, пак тичайте натам.

Повече информация за студиото тук.

Иначе принципно се самонавих да напиша това не заради нещо друго, а заради тази картинка. Намирам я за много сладка и нямаше как да не я споделя, а в друг ден просто не може.

Е хайде, честито Ви и на всички Вас, които имате какво да празнувате.

С две думи- РАДВА МЕ! Ако и теб те радва, беж бързо на страничката му в myspace . Има няколко парчета, които не бях чувала до сега, а BBBD вече ми е любимото.

Умопомрачително парче!