И днес е ден

красив, изящен…. Нееее, не съм прописала стихове. Така започва песничката, която звучи в главата ми, от момента, в който се събудих. Младежите от Stick Insect цял ден си играят със слуховите ми възприятия. Не се оплаквам, зареждам се. И ми е едно такова, лежерно и жизнерадостно. И ми мирише на лято. Еххх “ и тананикам си на на на на на на, щракам си с пръсти“

какво радва деня ми?

Абе малко неща ме радват напоследък, но това конкретно, направо ме накарам да се чувствам, като  дете пред  контейнер с шоколади. Е  STARTERAs  винаги е предизвиквал от моя страна възклицания от рода  на „ааааа…ехааа…уаууу…евала (това последното май не е възклицание, ама …) и сродни. Толкова ми е любим, че дори вече не мога да си слушам албума му. Не бе, не ми е писнало от него, но от толкова въртене в плеъра, cd-то се изтърка. И като казвам „изтърка“ имам предвид буквално- изтърка се и сега цикли на любимите тракове

С две думи- РАДВА МЕ! Ако и теб те радва, беж бързо на страничката му в myspace . Има няколко парчета, които не бях чувала до сега, а BBBD вече ми е любимото.

Maybe Tomorrow

Ако можех да използвам думи, за да опиша това, което чувствам, бих използвала точно тези. Кратко, ясно и силно, поне за мен. В комбинация с музиката и меланхоличния вокал: Stereophonics- Maybe Tomorrow.

Умопомрачително парче!