Окастриха новогодишните салюти – бранят цар Калоян

Няма как да не споделя това със света (макар, че този блог е толкова изоставен, че едва ли ще го прочетата повече от двама души). Вчера обаче толкова ме разсмя и забавлява, че не мога да се въздържа. Обичният ни областен управител на Варна – адмирал Христо Контров реши да брани новичкия си паметник на цар Калоян от общинските салюти. Минал човека вчера покрай градинката зад съда и се ужасил от мощните взривове, които видял разпложени там. Така храбрия адмирал решил да предпази скъпоценния паметник от вандалските опити на общинарите да направят ефектно светлинно шоу за варненци в новогодишната нощ.
Ако в последните минути на 2008-ма съзрете възрастен човек в камуфлажни дрехи и пълно бойно снаражение не се плашете, бойните действия от ивицата Газа не са се пренесли в най-добрия град за живеене. Това е само храбрият ни адмирал, тръгнал да брани своя паметник. Стига да не носите пиротехника всичко ще е наред. В противен случай – стойте с бомбите далеч от Калояна. Ако не ви намушка, адмирала може да ви изправи в съда.
Дано само Варна все пак да им новогодишна заря. Ако в крайна сметка не може да гледаме красиво пиротехническо шоу то поне може с чаша вино да се наслаждаваме на красивия силует и облицовка на паметника на цар Калоян.

resurrection

Близо година след като безвъзвратно зарязах блога, който не знам защо създадох реших, че му е дошло времето да го възкреся. Ако някой ме попита защо точно сега – пак не мога да дам точен отговор. Може би сега имам повече какво да кажа или пък пак ми е толкова скучно, колкото преди година и половина. Да не му мисля толкова. Времето само ще си покаже. Е здравей свят – i’m back.

End To End

е нечовешката, нова линия кецове ( и не само) на Adidas съвместно с  FootLocker,  създадени от 7 графити творци . Попаднах случайно на сайта от някакъв рекламен банер. Още си стоя пред компютъра, със зяпнала уста и им се дивя. Харесват ми не един, не два модела, ами всичките ми харесват. И всичките ги искам. Няма да ме огрее, защото магазин на FootLocker в България няма. А, ако нещо не съм доогледала и възможност за онлайн покупка няма (поне на този етап).  Ако и ти като мен имаш слабост към „гуменки” не пропускай да посетиш http://www.endtoendproject.com/ . Като не можем да си ги купим, то поне ще им се радваме на картинките.
Ето и малък тиизър:

музика, танци и едно CV

Да го почнем по ред:

Музика- за Open mic fest иде реч. Събота вечер в 19.00 бях на линия с единствения човек когото можах да убедя да дойде с мен. Бях особено ентусиазирана, защото за мен да се съберат на едно място- X- team, Стерио типове, Рап нация и Шошо си е голямо нещо. В крайна сметка останах доста разочарована. Защо ли? Защото от всички гореизброени единствени Рап нация излязоха на сцената. X- team бяха в залата, но така и не остана време за тях . Съобщиха, че ще пеят на афтър партито в 69. А аз дали отидох на афтър партито? Дааааа! Да ама не! И защо така? Хм ами защото така става, когато приятелите ти вместо да те подкрепят и разбират интересите ти, ти се присмиват заради тях. Мило, мерси много, че беше готова да жертваш звуковите си рецептори и да дойдеш с мен, но на другите съм безкрайно обидена (особено на теб Ангел и на теб Миленсио). Та така де, да се върна на темата. Бях разочарована, бях бясна на всички, за дето не искат да ме придружат, а честно да си призная хич не съм навита да ходя на клуб сама. Оказа се, че съдбата поне е благосклонна към мен в нещастието ми, колкото и иронично да звучи, X- team, така и не са се появили.  Добре, че не отидох, тогава вечерта ми съвсем щеше да се скапе.

А иначе за фестивала. Емии, наслушах се на музика дето не е много моята музика, но имаше и изпълнители, които спасиха положението. Безкрайно ми харесаха beatboxers, на които така и не успях да разбера името.  Хората от Гетото направиха нелошо изпълнение. Беше забавно да се поклащам в ритъма на Кварталани братя и искрено да се наслаждавам, докато Оги оплаква колелото си. Такива работи. Оууу, пропуснах Миро. Бях чула, че се занимава с хип-хоп, но като човек на когото му липсват приятели в тези среди, не бях слушала нищо негово. Харесаха ми. Имат моите адмирации, ако щеш само заради присъствието на контрабаса.

В неделя беше денят на танците. Престраших се и под ръка с Поли отидох в Центъра. Изгледахме част от репетицията на напредналите и цялата на начинаещите. Тя малко се колебае, но мисля, че успях да я навия да се запишем. Така, че в събота, след седем, никой да не ме търси- на танци съм :) . Yo, watch out!  the dance machine is coming :D  !

И като завършек на деня, Дани ми се обади с предложение да си пратя CV- to за доста примамливо място. Вероятно нищо няма да излезе, но … Mерси Дани, че дори и в Япония се сещаш за мен.

P.S.

Току що ми се обадиха да отида на интервю. Малко съм притеснена, защото нямам голям опит с интервютата. Ще видим каво ще излезе. Тези, които ме познават ще кажат, че пак съм черногледа, но наистина не вярвам да стане. Преди малко затворих телефона, а вече не съм сигурна, за колко ми определиха срещата- 13 или 15, много ги бъркам, как можаха точно такъв час да ми кажат. Типично в мой стил!

the center

Шоуто беше в петък, но едва сега намирам време да напиша за това. А иначе … УААААУУУУУУУУУ. Вдъхнови ме, зареди ме и то много. Децата са прекрасни. Хареса ми ентусиазма им, желанието, удоволствието с което танцуваха. Личеше си, че се забавляват, макар да бяха и доста притеснени.

Аз, от друга страна се почувствах отново на 15 и от време на време трудно се удържах да не скоча и да мятам ръце и крака в опит да докарам нещо като танц . Aко трябва да съм честна, отдавна обмислям идеята да се запиша и дори по едно време си го бях поставила като цел за близкото бъдеще, но както всички останали и тази се отложи за далечното. И сега следва оправданието … прекалено съм възрастна вече за такива неща. Някой ще си каже „гледай я тая, говори като пенсионерка”. Не бе,  не съм „пенсионерка”, но пък е някакси и малко притеснително да отидеш в студиото, и там едни 15-16 годишни хлапета кършат тела, а ти си като излязал от спешното отделение на травматологията , бинтован от най-стърчащия ти косъм на главата, до големите пръсти на краката, и едни железа ти стърчат да ти подпират ръцете.  Почваш да танцуваш и си мишлиш, че докарваш някакви що годе прилични движения и ти става едно такова по- ведро и окуражително, като виждаш онова смътно(смътно ‘щото с очила малко не върви да танцуваш, не дай си Боже се спънеш….) отражение в огледалото, дето явно си мисли, че трябва да изпълнява една по- фънки вариация на танца на мумията. Става ти интересно и се вглеждаш по- внимателно в този патетичен неудачник… Я ама той имал същата фланелка като твоята, а пък и гащите му май са същите… И тогава се поуглеждаш притеснено, позаслушваш се в онзи сподавен шум, които до сега си игнорирал, като си мислел, че е част от музиката. Да ама не. Не било музика, а най ми било хихикания. Хлапетата те наблюдават и се превиват от смях. Ти спираш, защото вече си наясно какво се случва. Една от девойките идва при теб и окуражително те потупва по рамото и изтърсва нещо от рода, че ще е по- добре да се запшеш на физиотерапия. Ето такива картинки ми се редят из съзнанието и макар много да ми се иска, не ми стиска. Но пък сега имам нова идея. Събирам няколко съмишленици „пенсионери” и отиваме да сформираме „пенсионерско денс крю”. Остава само да намеря пенсионерите за крюто.

P.S. Забравих да спомена, че бяхме седнали до едни девойки, които явно следят от близо студиото и успях да науча, че:

1.Трола е с нова прическа и тя му стои мнооого сладко

2. Софиянци са мноооого сладки

Е , самотни девойки, ако сте на 15 тичайте към Центъра, че както разбрахте там има мнооого сладки младежи.

Ако пък всеки път щом чуете музика, я чувствате как преминава през цялото ви тяло и то става подчинено на ритъма, а не на разума или просто   искате  да се забавлявайте, пак тичайте натам.

Повече информация за студиото тук.

моля не ме поздравявайте!

Точно така! Не искам да бъда поздравявана на осми март. Не ми харесва и не мисля, че имам нужда от това, да ми се напомня че съм жена в  един „специален“ ден през годината. Това си го знам добре, а ако някой все пак иска да изтъква очевидното, моля да заповяда  всеки друг ден . В моето светоусещане няма място за делене на мъже и жени- не е важен пола ти, а какъв човек си. Ако някой има желание да отбележим факта, че сме хора и то повече добри, отколкото лоши- аз съм за, но да ми се изтъква, че в един ден от годината съм по- специална от мъжете, а през останалото време някакси не струвам, не благодаря. Ето защо на този ден съм си приела да поздравявам майка си и баба си, за това че са до мен и се грижат за мен. Бих поздравила и баща си, но предполагам, че колкото и да му обяснявам, какво имам  предвид, малко или много ще се обиди. Така че: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МАМО! ЧЕСТИТ и на теб МИШЕЛ (демек бабо)!  Благодаря ви за това, че търпите ужасния ми характер и лошотията ми.

Иначе принципно се самонавих да напиша това не заради нещо друго, а заради тази картинка. Намирам я за много сладка и нямаше как да не я споделя, а в друг ден просто не може.

                                

Е хайде, честито Ви и на всички Вас, които имате какво да празнувате.

Спипа ме

Какво ме пипна ли? какво може да е тези дни? грип? аха. право в десятката. принципно всякакви настинки и болести трудно ме ловят, но от тази не успях да избягам. Ден и половина  лежа, гледам телевизия, чета  и съм на ръба на полудяването. Странно е, защото си спомням, че точно преди около седмица имах огромното желание да се разболея, като единствената алтернатива да си остана у дома, за да си почина малко. а днес вече скърцам със зъби заради бездействието, главата ме боли и кашлям като човек, който пуши минимум 2 и половина кутии цигари на ден от около 50 години. Хубавото е, че вече съм много по- добре и поне не се чувствам като парцал.

Между другото успях и да науча доста интересни неща за Панамския канал и изкуството на шпионирането. Дискавъри руулз.

Blood diamond

Дори и не си спомням кога за последен път филм успя да ме развълнува толкова. Прекрасен сценарий, който те държи до последната минута. Жалко, че за да кандидатстваш и да те приемат на работа в ООН е толкова трудно, поне на мен ми се видя така. И като си помислиш какво се върши по света ежедневно заради едните му дрънкулки. Уффф, ужас.
Но освен сценария и още нещо заслужава да бъде отбелязано във филма – фантастичната игра на Леонардо ди Каприо. Все още не съм гледала „Последния крал на Шотландия” и не мога да преценя играта на Форест Уитъкър, за да съм обективна, но необективно и с двете си ръце стискам палци на Ди Каприо да грабне Оскара. Този човек играе все по- добре и по- добре във всеки следващ филм. В „От другата страна” беше добър, но тук… тук е фантастичен. Напомни ми колко невероятно игра в „Защо тъгува Гилбърт Грейп” Тога в един момент си мислих „дали на истина не е бавноразвиващ се?”. Жалко че повечето хора го възприемат, все още като лигава тийн звезда.
Давай Лео, грабни Оскара! За игра, като в „Кървав диамант” и два заслужаваш.

where have i been?

ок. на този въпрос се опитвам да си отговоря и аз през последните няколко дни. не бе, никъде не съм ходила, физически си бях тук, но ментално и емоционално…, е това вече е друго нещо. Защо така ли? Хмм. Казваш било, защото съм се явявала на държавен изпит и съм била погълната изцяло от материала. Да бе! дрън дрън. Готвих се аз за държавен. решена бях този път да се явя, но пък бях и убедена, че няма начин да го взема. Е явих се, видях, че май днес ми е щастливия ден, защото в друг едва ли биха ми се паднали толкова лесни въпроси, но защо вместо си напиша въпросите, които макар и някой да не ми вярва, но се сещах как да напиша, през цялото време се чудех да си изляза ли или не. И си излязoх. Сега да ме питаш защо не мога да дам добре мотивирано и смислено обяснение, но чистата истина е, че просто не ми се занимаваше.
ок. стига за това. явно пак ще се боря с изпита през юни(ако ме допуснат да се явя).
а иначе какво се случва ли? Ами нищо особено- боря се с новото „европеизирано законодателство“, боря си се с и моите си демони (все тъй старите),мъча се да се наспя, с нищо от изброените не мога да се справя добре и така.
Ах, пропуснах да споделя нещо, с което, не че се гордея, но пък ужасно ме забавлява (забавлявам си се на свой гръб де)- ходих в ЧАЛГА клуб. и един досадник от рекламата на известна българска бира в случая би ме попитал “ и това ли е най- важното?“ не бе, не е важно, но пък е интересно, поне за мен, в смисъл, че май се забавлявах. но имам си и оправдание. не едно а две дори. от доста дълго време не бях ходила в клуб, а и всичко беше в хаус ремикс, така че ако се заслушаш в бийта и пренебрегнеш останалото става танцуваемо.
Ами, това е май. За друго ярко не се сещам.
А ,решила съм да павя сериозни промени. Stick around ‘nd you’ll see.

Flashback

Днес се рових в пощенската си кутия и прочетох някои писма, до хора, с които отдавна не поддържам контакт, за неща, които отдавна вече не се сещам. Като резултат написах следното писмо:

‘Изобщо не съм сигурна дали този ти адрес е още активен, но реших да се пробвам . Не съм сигурна и дали ме помниш, но пак реших да пробвам . Днес четох едно писмо, което съм ти писала преди 3 години и се сетих, че не е хубаво хората така да прекъсват контактите си . Преди известно време се видях с Тишо, но и той не знаеше почти нищо за теб. Ако четеш това, надявам се да си добре и делата ти да втървят в правилна посока. Ще се радвам, ако установим някъкав контакт. Просто ей така, защото някога сме се познавали .

Поздрави,
Деси.”

Наистина мисля това, което съм написала „не е хубаво хората така да прекъсва контактите си”, но пък си дадох сметка, че напоследък съм прекъснала доста от контактите си с хора, които уважавам и с които няма причина да не разговарям.
Ей това апатията е убиец.
Дано да ми отговори, дано адреса му още да е активен.