В ранния вторнишки следобед

се оказа, че съм ей това чудо, по- долу. Като го четеш, като описание не звучи толкова лошо, но доколкото си спомням от шоуто, този сладур , беше голям досадник.  ИСКАМ ДА СЪМ БИСКВИТЕНОТО ЧУДОВИЩЕЕЕ!

You Are Scooter

Brainy and knowledgable, you are the perfect sidekick. You’re always willing to lend a helping hand. In any big event or party, you’re the one who keeps things going. „15 seconds to showtime!“

The Muppet Personality Test

 

P.S.  Сега като се замисля, ами сценаристите са правили куклата изцяло по мой образ и подобие. Или  майка ми и баща ми са ме направили по макета Скутър( защото май е по-стар от мен). Не се сещам да са били фенове на шоуто, но май ще трябва да ги поразпитам. 

И все пак  ИСКАМ ДА СЪМ БИСКВИТЕНОТО ЧУДОВИЩЕЕЕЕЕЕЕЕ!

моля не ме поздравявайте!

Точно така! Не искам да бъда поздравявана на осми март. Не ми харесва и не мисля, че имам нужда от това, да ми се напомня че съм жена в  един „специален“ ден през годината. Това си го знам добре, а ако някой все пак иска да изтъква очевидното, моля да заповяда  всеки друг ден . В моето светоусещане няма място за делене на мъже и жени- не е важен пола ти, а какъв човек си. Ако някой има желание да отбележим факта, че сме хора и то повече добри, отколкото лоши- аз съм за, но да ми се изтъква, че в един ден от годината съм по- специална от мъжете, а през останалото време някакси не струвам, не благодаря. Ето защо на този ден съм си приела да поздравявам майка си и баба си, за това че са до мен и се грижат за мен. Бих поздравила и баща си, но предполагам, че колкото и да му обяснявам, какво имам  предвид, малко или много ще се обиди. Така че: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МАМО! ЧЕСТИТ и на теб МИШЕЛ (демек бабо)!  Благодаря ви за това, че търпите ужасния ми характер и лошотията ми.

Иначе принципно се самонавих да напиша това не заради нещо друго, а заради тази картинка. Намирам я за много сладка и нямаше как да не я споделя, а в друг ден просто не може.

                                

Е хайде, честито Ви и на всички Вас, които имате какво да празнувате.

Angry me

Обичам да съм добра, да правя услуги, когато ме помолят (че и без да ме молят), да се държа добре с хората и такова, да съм милото и добро другарче (стига да не съм крива, но това е друг въпрос). Но мразя да ме правят на луда, мразя да ме разиграват, да си играят с търпението ми (не съм от най-търпеливите) и да ми се качват на главата. От всичко най- много мразя да ме лъжат, защото и аз мразя да лъжа. Не знам защо хората лъжат, ако не е крайно наложително. Може би моето разбиране за крайно необходимо се разминава доста от това на другите. Сигурно е така.
Мразя и простите хора. Съжалявам за грубата дума, но пък си е и най- точна. Простите и ограничени хора ме вбесяват. Абе в последно време май много неща ме вбесяват. Явно проблемът е в мен. Така, като чета всичко, което написах до сега, проблема трябва да е в мен. За човек, който мрази агресивността и се опитва да бъде позитивен, много „мразя” употребявам.
И въпреки това- мразя всичко, което написах по-горе, че мразя.

Edit: И бавните компютри МРАЗЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!

трагедиите преминават около нас и обикновено не успяват да ни докоснат особено. ежедневно си казваме „колко тъжно, но такива неща се случват, живота продължава“ и след това забравяме. просто така, оставяме го да мине през нас без да остави особено трайна следа.
обикновено става така, поне при мен, колкото и повърхностно да звучи. но има и случаи, на които не обръщаш особено внимание, до момента, в който не разбереш, че тази трагедия те е засегнала по- силно от колкото си предполагал.
Почивай в мир Тишо!

и още малко

САМОКРИТИКА! Така и така ми е тръгнало днес на самобичуване, то поне да довърша започнатото!
Говори моята съвест: „Десислава превърнала си се в ужасен човек!  Не, недостойно е дори да бъдеш наречена човек, а човече! Зла, много зла, изключително зла. Държиш се лошо с всички, с близките си, с приятелите си и дори нямаш смелост да се извиниш.“
И сега аз: „Добре де, така е! Лоша съм, безкрайно изнервена и докачлива. А за липсата на склонност към извинения, то това си ми е недостатък по рождение. Все пак съжалявам за всичко, с което евентуално съм обидила някого. Петя, знам, че от време на време хвърляш по едно око тук. Ако не си изгубила навика и не си ми прекалено бясна, за да се интересуваш от това което пиша… СЪЖАЛЯВАМ! Нашето приятелство е едно от най- ценните неща в живота ми и макар да правя всичко по силите си да го разруша, силно се надявам да не успея. „

Мързел

Такава съм си аз, мързелива. Някои хора си пропиляват живота в пиене, други в комар или безразборни сексуални връзки, е аз пропилях моя в мързел. Мързи ме, откровено и чистосърдечно ме мързи. НЕ искам, опитвам се, боря се , но той винаги надделява. Помъчих се да го изкореня с амбиция, мечти, смели фантазии… не успях. Пробвах да го надвия със самокритика пак се провалих. Вече не знам какво да правя. Сигурно трябва да се примиря със съдбата си на най- мързеливия човек, ама все нещо ме човърка, такова. От друга страна пък може…, знам ли, мързи ме дори да мисля. Та то, вече май не мога и да мисля. Луда работа! Дали не изкуквам окончателно?

mindreaders

За пореден път се убедих, че колкото и хубави и уникални идеи да имаш, ако не действаш, винаги ще се намери някой който да ги реализира по- бързо от теб. А всеки бил индивидуалност. Всяко мислене било уникално. Нъц, такова нещо няма. Или пък може и да има, а аз да мисля като няколко още случайно селектирани индивида. Или нещо от сорта, пак се обърках. Карай, другия път!