И днес е ден

красив, изящен…. Нееее, не съм прописала стихове. Така започва песничката, която звучи в главата ми, от момента, в който се събудих. Младежите от Stick Insect цял ден си играят със слуховите ми възприятия. Не се оплаквам, зареждам се. И ми е едно такова, лежерно и жизнерадостно. И ми мирише на лято. Еххх “ и тананикам си на на на на на на, щракам си с пръсти“

End To End

е нечовешката, нова линия кецове ( и не само) на Adidas съвместно с  FootLocker,  създадени от 7 графити творци . Попаднах случайно на сайта от някакъв рекламен банер. Още си стоя пред компютъра, със зяпнала уста и им се дивя. Харесват ми не един, не два модела, ами всичките ми харесват. И всичките ги искам. Няма да ме огрее, защото магазин на FootLocker в България няма. А, ако нещо не съм доогледала и възможност за онлайн покупка няма (поне на този етап).  Ако и ти като мен имаш слабост към „гуменки” не пропускай да посетиш http://www.endtoendproject.com/ . Като не можем да си ги купим, то поне ще им се радваме на картинките.
Ето и малък тиизър:

В ранния вторнишки следобед

се оказа, че съм ей това чудо, по- долу. Като го четеш, като описание не звучи толкова лошо, но доколкото си спомням от шоуто, този сладур , беше голям досадник.  ИСКАМ ДА СЪМ БИСКВИТЕНОТО ЧУДОВИЩЕЕЕ!

You Are Scooter

Brainy and knowledgable, you are the perfect sidekick. You’re always willing to lend a helping hand. In any big event or party, you’re the one who keeps things going. „15 seconds to showtime!“

The Muppet Personality Test

 

P.S.  Сега като се замисля, ами сценаристите са правили куклата изцяло по мой образ и подобие. Или  майка ми и баща ми са ме направили по макета Скутър( защото май е по-стар от мен). Не се сещам да са били фенове на шоуто, но май ще трябва да ги поразпитам. 

И все пак  ИСКАМ ДА СЪМ БИСКВИТЕНОТО ЧУДОВИЩЕЕЕЕЕЕЕЕ!

музика, танци и едно CV

Да го почнем по ред:

Музика- за Open mic fest иде реч. Събота вечер в 19.00 бях на линия с единствения човек когото можах да убедя да дойде с мен. Бях особено ентусиазирана, защото за мен да се съберат на едно място- X- team, Стерио типове, Рап нация и Шошо си е голямо нещо. В крайна сметка останах доста разочарована. Защо ли? Защото от всички гореизброени единствени Рап нация излязоха на сцената. X- team бяха в залата, но така и не остана време за тях . Съобщиха, че ще пеят на афтър партито в 69. А аз дали отидох на афтър партито? Дааааа! Да ама не! И защо така? Хм ами защото така става, когато приятелите ти вместо да те подкрепят и разбират интересите ти, ти се присмиват заради тях. Мило, мерси много, че беше готова да жертваш звуковите си рецептори и да дойдеш с мен, но на другите съм безкрайно обидена (особено на теб Ангел и на теб Миленсио). Та така де, да се върна на темата. Бях разочарована, бях бясна на всички, за дето не искат да ме придружат, а честно да си призная хич не съм навита да ходя на клуб сама. Оказа се, че съдбата поне е благосклонна към мен в нещастието ми, колкото и иронично да звучи, X- team, така и не са се появили.  Добре, че не отидох, тогава вечерта ми съвсем щеше да се скапе.

А иначе за фестивала. Емии, наслушах се на музика дето не е много моята музика, но имаше и изпълнители, които спасиха положението. Безкрайно ми харесаха beatboxers, на които така и не успях да разбера името.  Хората от Гетото направиха нелошо изпълнение. Беше забавно да се поклащам в ритъма на Кварталани братя и искрено да се наслаждавам, докато Оги оплаква колелото си. Такива работи. Оууу, пропуснах Миро. Бях чула, че се занимава с хип-хоп, но като човек на когото му липсват приятели в тези среди, не бях слушала нищо негово. Харесаха ми. Имат моите адмирации, ако щеш само заради присъствието на контрабаса.

В неделя беше денят на танците. Престраших се и под ръка с Поли отидох в Центъра. Изгледахме част от репетицията на напредналите и цялата на начинаещите. Тя малко се колебае, но мисля, че успях да я навия да се запишем. Така, че в събота, след седем, никой да не ме търси- на танци съм :) . Yo, watch out!  the dance machine is coming :D  !

И като завършек на деня, Дани ми се обади с предложение да си пратя CV- to за доста примамливо място. Вероятно нищо няма да излезе, но … Mерси Дани, че дори и в Япония се сещаш за мен.

P.S.

Току що ми се обадиха да отида на интервю. Малко съм притеснена, защото нямам голям опит с интервютата. Ще видим каво ще излезе. Тези, които ме познават ще кажат, че пак съм черногледа, но наистина не вярвам да стане. Преди малко затворих телефона, а вече не съм сигурна, за колко ми определиха срещата- 13 или 15, много ги бъркам, как можаха точно такъв час да ми кажат. Типично в мой стил!