the center

Шоуто беше в петък, но едва сега намирам време да напиша за това. А иначе … УААААУУУУУУУУУ. Вдъхнови ме, зареди ме и то много. Децата са прекрасни. Хареса ми ентусиазма им, желанието, удоволствието с което танцуваха. Личеше си, че се забавляват, макар да бяха и доста притеснени.

Аз, от друга страна се почувствах отново на 15 и от време на време трудно се удържах да не скоча и да мятам ръце и крака в опит да докарам нещо като танц . Aко трябва да съм честна, отдавна обмислям идеята да се запиша и дори по едно време си го бях поставила като цел за близкото бъдеще, но както всички останали и тази се отложи за далечното. И сега следва оправданието … прекалено съм възрастна вече за такива неща. Някой ще си каже „гледай я тая, говори като пенсионерка”. Не бе,  не съм „пенсионерка”, но пък е някакси и малко притеснително да отидеш в студиото, и там едни 15-16 годишни хлапета кършат тела, а ти си като излязал от спешното отделение на травматологията , бинтован от най-стърчащия ти косъм на главата, до големите пръсти на краката, и едни железа ти стърчат да ти подпират ръцете.  Почваш да танцуваш и си мишлиш, че докарваш някакви що годе прилични движения и ти става едно такова по- ведро и окуражително, като виждаш онова смътно(смътно ‘щото с очила малко не върви да танцуваш, не дай си Боже се спънеш….) отражение в огледалото, дето явно си мисли, че трябва да изпълнява една по- фънки вариация на танца на мумията. Става ти интересно и се вглеждаш по- внимателно в този патетичен неудачник… Я ама той имал същата фланелка като твоята, а пък и гащите му май са същите… И тогава се поуглеждаш притеснено, позаслушваш се в онзи сподавен шум, които до сега си игнорирал, като си мислел, че е част от музиката. Да ама не. Не било музика, а най ми било хихикания. Хлапетата те наблюдават и се превиват от смях. Ти спираш, защото вече си наясно какво се случва. Една от девойките идва при теб и окуражително те потупва по рамото и изтърсва нещо от рода, че ще е по- добре да се запшеш на физиотерапия. Ето такива картинки ми се редят из съзнанието и макар много да ми се иска, не ми стиска. Но пък сега имам нова идея. Събирам няколко съмишленици „пенсионери” и отиваме да сформираме „пенсионерско денс крю”. Остава само да намеря пенсионерите за крюто.

P.S. Забравих да спомена, че бяхме седнали до едни девойки, които явно следят от близо студиото и успях да науча, че:

1.Трола е с нова прическа и тя му стои мнооого сладко

2. Софиянци са мноооого сладки

Е , самотни девойки, ако сте на 15 тичайте към Центъра, че както разбрахте там има мнооого сладки младежи.

Ако пък всеки път щом чуете музика, я чувствате как преминава през цялото ви тяло и то става подчинено на ритъма, а не на разума или просто   искате  да се забавлявайте, пак тичайте натам.

Повече информация за студиото тук.