Angry me

Обичам да съм добра, да правя услуги, когато ме помолят (че и без да ме молят), да се държа добре с хората и такова, да съм милото и добро другарче (стига да не съм крива, но това е друг въпрос). Но мразя да ме правят на луда, мразя да ме разиграват, да си играят с търпението ми (не съм от най-търпеливите) и да ми се качват на главата. От всичко най- много мразя да ме лъжат, защото и аз мразя да лъжа. Не знам защо хората лъжат, ако не е крайно наложително. Може би моето разбиране за крайно необходимо се разминава доста от това на другите. Сигурно е така.
Мразя и простите хора. Съжалявам за грубата дума, но пък си е и най- точна. Простите и ограничени хора ме вбесяват. Абе в последно време май много неща ме вбесяват. Явно проблемът е в мен. Така, като чета всичко, което написах до сега, проблема трябва да е в мен. За човек, който мрази агресивността и се опитва да бъде позитивен, много „мразя” употребявам.
И въпреки това- мразя всичко, което написах по-горе, че мразя.

Edit: И бавните компютри МРАЗЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!