какво радва деня ми?

Абе малко неща ме радват напоследък, но това конкретно, направо ме накарам да се чувствам, като  дете пред  контейнер с шоколади. Е  STARTERAs  винаги е предизвиквал от моя страна възклицания от рода  на „ааааа…ехааа…уаууу…евала (това последното май не е възклицание, ама …) и сродни. Толкова ми е любим, че дори вече не мога да си слушам албума му. Не бе, не ми е писнало от него, но от толкова въртене в плеъра, cd-то се изтърка. И като казвам „изтърка“ имам предвид буквално- изтърка се и сега цикли на любимите тракове

С две думи- РАДВА МЕ! Ако и теб те радва, беж бързо на страничката му в myspace . Има няколко парчета, които не бях чувала до сега, а BBBD вече ми е любимото.

Maybe Tomorrow

Ако можех да използвам думи, за да опиша това, което чувствам, бих използвала точно тези. Кратко, ясно и силно, поне за мен. В комбинация с музиката и меланхоличния вокал: Stereophonics- Maybe Tomorrow.

Умопомрачително парче!

Angry me

Обичам да съм добра, да правя услуги, когато ме помолят (че и без да ме молят), да се държа добре с хората и такова, да съм милото и добро другарче (стига да не съм крива, но това е друг въпрос). Но мразя да ме правят на луда, мразя да ме разиграват, да си играят с търпението ми (не съм от най-търпеливите) и да ми се качват на главата. От всичко най- много мразя да ме лъжат, защото и аз мразя да лъжа. Не знам защо хората лъжат, ако не е крайно наложително. Може би моето разбиране за крайно необходимо се разминава доста от това на другите. Сигурно е така.
Мразя и простите хора. Съжалявам за грубата дума, но пък си е и най- точна. Простите и ограничени хора ме вбесяват. Абе в последно време май много неща ме вбесяват. Явно проблемът е в мен. Така, като чета всичко, което написах до сега, проблема трябва да е в мен. За човек, който мрази агресивността и се опитва да бъде позитивен, много „мразя” употребявам.
И въпреки това- мразя всичко, което написах по-горе, че мразя.

Edit: И бавните компютри МРАЗЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!

Спипа ме

Какво ме пипна ли? какво може да е тези дни? грип? аха. право в десятката. принципно всякакви настинки и болести трудно ме ловят, но от тази не успях да избягам. Ден и половина  лежа, гледам телевизия, чета  и съм на ръба на полудяването. Странно е, защото си спомням, че точно преди около седмица имах огромното желание да се разболея, като единствената алтернатива да си остана у дома, за да си почина малко. а днес вече скърцам със зъби заради бездействието, главата ме боли и кашлям като човек, който пуши минимум 2 и половина кутии цигари на ден от около 50 години. Хубавото е, че вече съм много по- добре и поне не се чувствам като парцал.

Между другото успях и да науча доста интересни неща за Панамския канал и изкуството на шпионирането. Дискавъри руулз.