трагедиите преминават около нас и обикновено не успяват да ни докоснат особено. ежедневно си казваме „колко тъжно, но такива неща се случват, живота продължава“ и след това забравяме. просто така, оставяме го да мине през нас без да остави особено трайна следа.
обикновено става така, поне при мен, колкото и повърхностно да звучи. но има и случаи, на които не обръщаш особено внимание, до момента, в който не разбереш, че тази трагедия те е засегнала по- силно от колкото си предполагал.
Почивай в мир Тишо!