трагедиите преминават около нас и обикновено не успяват да ни докоснат особено. ежедневно си казваме „колко тъжно, но такива неща се случват, живота продължава“ и след това забравяме. просто така, оставяме го да мине през нас без да остави особено трайна следа.
обикновено става така, поне при мен, колкото и повърхностно да звучи. но има и случаи, на които не обръщаш особено внимание, до момента, в който не разбереш, че тази трагедия те е засегнала по- силно от колкото си предполагал.
Почивай в мир Тишо!

Blood diamond

Дори и не си спомням кога за последен път филм успя да ме развълнува толкова. Прекрасен сценарий, който те държи до последната минута. Жалко, че за да кандидатстваш и да те приемат на работа в ООН е толкова трудно, поне на мен ми се видя така. И като си помислиш какво се върши по света ежедневно заради едните му дрънкулки. Уффф, ужас.
Но освен сценария и още нещо заслужава да бъде отбелязано във филма – фантастичната игра на Леонардо ди Каприо. Все още не съм гледала „Последния крал на Шотландия” и не мога да преценя играта на Форест Уитъкър, за да съм обективна, но необективно и с двете си ръце стискам палци на Ди Каприо да грабне Оскара. Този човек играе все по- добре и по- добре във всеки следващ филм. В „От другата страна” беше добър, но тук… тук е фантастичен. Напомни ми колко невероятно игра в „Защо тъгува Гилбърт Грейп” Тога в един момент си мислих „дали на истина не е бавноразвиващ се?”. Жалко че повечето хора го възприемат, все още като лигава тийн звезда.
Давай Лео, грабни Оскара! За игра, като в „Кървав диамант” и два заслужаваш.

where have i been?

ок. на този въпрос се опитвам да си отговоря и аз през последните няколко дни. не бе, никъде не съм ходила, физически си бях тук, но ментално и емоционално…, е това вече е друго нещо. Защо така ли? Хмм. Казваш било, защото съм се явявала на държавен изпит и съм била погълната изцяло от материала. Да бе! дрън дрън. Готвих се аз за държавен. решена бях този път да се явя, но пък бях и убедена, че няма начин да го взема. Е явих се, видях, че май днес ми е щастливия ден, защото в друг едва ли биха ми се паднали толкова лесни въпроси, но защо вместо си напиша въпросите, които макар и някой да не ми вярва, но се сещах как да напиша, през цялото време се чудех да си изляза ли или не. И си излязoх. Сега да ме питаш защо не мога да дам добре мотивирано и смислено обяснение, но чистата истина е, че просто не ми се занимаваше.
ок. стига за това. явно пак ще се боря с изпита през юни(ако ме допуснат да се явя).
а иначе какво се случва ли? Ами нищо особено- боря се с новото „европеизирано законодателство“, боря си се с и моите си демони (все тъй старите),мъча се да се наспя, с нищо от изброените не мога да се справя добре и така.
Ах, пропуснах да споделя нещо, с което, не че се гордея, но пък ужасно ме забавлява (забавлявам си се на свой гръб де)- ходих в ЧАЛГА клуб. и един досадник от рекламата на известна българска бира в случая би ме попитал “ и това ли е най- важното?“ не бе, не е важно, но пък е интересно, поне за мен, в смисъл, че май се забавлявах. но имам си и оправдание. не едно а две дори. от доста дълго време не бях ходила в клуб, а и всичко беше в хаус ремикс, така че ако се заслушаш в бийта и пренебрегнеш останалото става танцуваемо.
Ами, това е май. За друго ярко не се сещам.
А ,решила съм да павя сериозни промени. Stick around ‘nd you’ll see.