Weekend

Тук следва да направя кратък разбор на изминалата почивна двудневка. И така:
Събота
1. В съботната сутрин станах рано и изгледах 3 сериалчета. Последната серия на Prison break пак ме разочарова, а първия сезон беше толкова завладяващ .
2. След сутрешното мотаене последва пладнешки (демек по пладне) шопинг. Не че и не ме обраха пладнешки де. Но пък за сега съм доволна от резултата. Най сетне и аз да си харесам зимни обувки и този сезон ще шляпкам с нещо различно от кецове .
3. Тъкмо изпразвах джобовете си в магазина за обувки и ми звънна Ангел. Цяла седмица прави настоятелни опити да се видим и в крайна сметка се разбрахме да се срещнем след около половин час. Уплътних времето в помотаване в приятния съботен следобед и оглеждане на магазините, в отчаян опит да си харесам подходяща чанта за новите ботушки. Естествено не успях. Купих подарък за Петя, скромен, като извинение за идиотското ми държание.
4. Срещата с Ангел беше хубава, много хубава. Хареса ми отново да съм с някого, с когото не е необходимо да се преструвам. Мисля, че и на него му хареса. Обещахме си да се видим отново, възможно най- скоро. Дано не ме прихванат дяволите и да му се обадя.
5. Прибрах се и заспах на Дрога с Джони Деп.

Неделя
1. Пак ранно ставане, като се има предвид и смяната на времето- още по- ранно ставане. Чаша мокачино и доглеждане на снощния филм.
2. Разходка до родителското гнездо. Видях се със семейството и цял ден се ровичках в компа на брат ми (добре, че той не чете тук) и много, много глезих Раян.
3. Ходих да гласувам. Даааа, аз гласувам, винаги съм гласувала и за напред възнамерявам, винаги когато имам възможност, да гласувам. Може и да е странно, може и да е глупаво, но възприемам гласуването, като част от задълженията на всеки гражданин, така както е съблюдаването на обществения ред, опазването на околната среда, но за това друг път, по на широко.
4. Вечерта се срещнах с Петя. Не можах да и дам подаръка, защото не се прибрах. Мисля че щях да я зарадвам.. Пита ме дали вече не ми е умръзнала. Вярно е, много бързо ми писва от всичко, от занимания, от места, че дори и от хора, но ти Петя все още, за щастие, не си ми умръзнала. Нямам намерение да се отказвам скоро от теб .

И така мина двудневката за мен, приятно, макар че винаги може и повече.

Хубав ден

Макар на вън да вали, днес е хубав ден, много хубав ден. Е как защо? Защото Дени има рожден ден, затова.  ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ДЕНИЧКА!   Целувам те мноооооооого, много силно. Измислила съм ти хубав подарък, с който се надявам да те изненадам приятно. Желая ти щастлив и усмихнат ден, с много изненади. Другите пожелания, на ушенце довечера .

mindreaders

За пореден път се убедих, че колкото и хубави и уникални идеи да имаш, ако не действаш, винаги ще се намери някой който да ги реализира по- бързо от теб. А всеки бил индивидуалност. Всяко мислене било уникално. Нъц, такова нещо няма. Или пък може и да има, а аз да мисля като няколко още случайно селектирани индивида. Или нещо от сорта, пак се обърках. Карай, другия път!

Детето

Спокойно, още нямам деца, за орхидеята ми иде реч. Сещаш се, за онази, която ми подариха за рождения ден. Знам си аз, от преждевремешно посещение на разсадника, в който приятели се опитваха да съживят тяхната агонизираща орхидея, имам бегла представа какви грижи се полагат за това растение. Ама то практиката не била като теорията. БЕБЕТО ЗАПОЧНА ДА УМИРА! Първо имах проблем с намирането на подходящата тор за поливане и саксия в която се отглежда. Оказа се, че в един сравнително голям град, като Варна, цветарите нито са виждали нито са чували за тор за орхидеи.Е да ама аз съм чувала и дори съм я и виждала, и не искам да си захранвам бебчето с гнусните боклуци, с които вие се опитвате да ми замажете очите. За пореден път се убедих, че в България всеки втори се занимава с неща, за които ни най- малка идея си няма. Ама пък какво толкова съм възроптала и аз срещу хорицата, нали съм си нагледен пример за това.
Та да се върна на темата, явно е че трябва да се разхождам до другия карй на града за тор. За сега ще се опитам да я съживя с някакъв заместител, но за в бъдеще искам най- доброто за моето отроче. Дано се посъживи.
Друг е по- големият проблем, стаята ми май не е достатъчно светла. Е, вярно е, че правя оргомния компромис със себеси и вдигам щорите, но светлината пак е малко.
Само да не ми умре, че и аз ще се поболея. Силно се надявам това и неразположение да се дължи на смяната на мястото и състоянието и да е моментно, дължащо се на адаптацията. Ако имаш някакви идеи какво и е и как да я лекувам, отворена съм за всякакви предложения .