Кошмар на ул. Дунав
септември 6, 2006Да ти е честит националния празник. На мен нещо не ми е много празнично. Първо ми е работен ден и второ шефката се върна от почивка и започна да пръска отрова. Имахме жесток скандал и аз, иначе спокойна натура, нещо не можах да се въздържа и този път, с няколко думи и прилежните им жестове изразих несъгласието си. Рядко побеснявам толкова, че чак да се разтреперя от гняв, но когато ме обвиняват несправедливо, кипването ми е гарантирано. Стигнах до там, че започнах да пиша молба за напускане. Може пък и да я довърша. Чакам становището на родителското тяло, дали ще ме подкрепи в решението, защото нямам нищо насреща. А пък ти ако знаеш някой да си търси не много опитен счетоводител, свирни. Аз ще почерпя 
.
Е, дано твоя ден да е по- празничен и успешен от моя.
Коментарът ми, скъпа моя, е че шефовете по принцип са кофти нещо и за жалост ти не си случила на такива. За това пък мога да кажа със сигурност, че винаги ще съм до теб когато имаш нужда да разтовариш натрупаната негативна емоция. Знаеш, че те обичам макар и да ме ядосваш.
Добре де, знам че не съм цвете за мирисане, но съм си твоето цвете и се налага да ме търпиш дори и когато приличам на трънка