Окастриха новогодишните салюти – бранят цар Калоян

Няма как да не споделя това със света (макар, че този блог е толкова изоставен, че едва ли ще го прочетата повече от двама души). Вчера обаче толкова ме разсмя и забавлява, че не мога да се въздържа. Обичният ни областен управител на Варна – адмирал Христо Контров реши да брани новичкия си паметник на цар Калоян от общинските салюти. Минал човека вчера покрай градинката зад съда и се ужасил от мощните взривове, които видял разпложени там. Така храбрия адмирал решил да предпази скъпоценния паметник от вандалските опити на общинарите да направят ефектно светлинно шоу за варненци в новогодишната нощ.
Ако в последните минути на 2008-ма съзрете възрастен човек в камуфлажни дрехи и пълно бойно снаражение не се плашете, бойните действия от ивицата Газа не са се пренесли в най-добрия град за живеене. Това е само храбрият ни адмирал, тръгнал да брани своя паметник. Стига да не носите пиротехника всичко ще е наред. В противен случай – стойте с бомбите далеч от Калояна. Ако не ви намушка, адмирала може да ви изправи в съда.
Дано само Варна все пак да им новогодишна заря. Ако в крайна сметка не може да гледаме красиво пиротехническо шоу то поне може с чаша вино да се наслаждаваме на красивия силует и облицовка на паметника на цар Калоян.

resurrection

Близо година след като безвъзвратно зарязах блога, който не знам защо създадох реших, че му е дошло времето да го възкреся. Ако някой ме попита защо точно сега – пак не мога да дам точен отговор. Може би сега имам повече какво да кажа или пък пак ми е толкова скучно, колкото преди година и половина. Да не му мисля толкова. Времето само ще си покаже. Е здравей свят – i’m back.

И днес е ден

красив, изящен…. Нееее, не съм прописала стихове. Така започва песничката, която звучи в главата ми, от момента, в който се събудих. Младежите от Stick Insect цял ден си играят със слуховите ми възприятия. Не се оплаквам, зареждам се. И ми е едно такова, лежерно и жизнерадостно. И ми мирише на лято. Еххх “ и тананикам си на на на на на на, щракам си с пръсти“

End To End

е нечовешката, нова линия кецове ( и не само) на Adidas съвместно с  FootLocker,  създадени от 7 графити творци . Попаднах случайно на сайта от някакъв рекламен банер. Още си стоя пред компютъра, със зяпнала уста и им се дивя. Харесват ми не един, не два модела, ами всичките ми харесват. И всичките ги искам. Няма да ме огрее, защото магазин на FootLocker в България няма. А, ако нещо не съм доогледала и възможност за онлайн покупка няма (поне на този етап).  Ако и ти като мен имаш слабост към „гуменки” не пропускай да посетиш http://www.endtoendproject.com/ . Като не можем да си ги купим, то поне ще им се радваме на картинките.
Ето и малък тиизър:

В ранния вторнишки следобед

се оказа, че съм ей това чудо, по- долу. Като го четеш, като описание не звучи толкова лошо, но доколкото си спомням от шоуто, този сладур , беше голям досадник.  ИСКАМ ДА СЪМ БИСКВИТЕНОТО ЧУДОВИЩЕЕЕ!

You Are Scooter

Brainy and knowledgable, you are the perfect sidekick. You’re always willing to lend a helping hand. In any big event or party, you’re the one who keeps things going. „15 seconds to showtime!“

The Muppet Personality Test

 

P.S.  Сега като се замисля, ами сценаристите са правили куклата изцяло по мой образ и подобие. Или  майка ми и баща ми са ме направили по макета Скутър( защото май е по-стар от мен). Не се сещам да са били фенове на шоуто, но май ще трябва да ги поразпитам. 

И все пак  ИСКАМ ДА СЪМ БИСКВИТЕНОТО ЧУДОВИЩЕЕЕЕЕЕЕЕ!

музика, танци и едно CV

Да го почнем по ред:

Музика- за Open mic fest иде реч. Събота вечер в 19.00 бях на линия с единствения човек когото можах да убедя да дойде с мен. Бях особено ентусиазирана, защото за мен да се съберат на едно място- X- team, Стерио типове, Рап нация и Шошо си е голямо нещо. В крайна сметка останах доста разочарована. Защо ли? Защото от всички гореизброени единствени Рап нация излязоха на сцената. X- team бяха в залата, но така и не остана време за тях . Съобщиха, че ще пеят на афтър партито в 69. А аз дали отидох на афтър партито? Дааааа! Да ама не! И защо така? Хм ами защото така става, когато приятелите ти вместо да те подкрепят и разбират интересите ти, ти се присмиват заради тях. Мило, мерси много, че беше готова да жертваш звуковите си рецептори и да дойдеш с мен, но на другите съм безкрайно обидена (особено на теб Ангел и на теб Миленсио). Та така де, да се върна на темата. Бях разочарована, бях бясна на всички, за дето не искат да ме придружат, а честно да си призная хич не съм навита да ходя на клуб сама. Оказа се, че съдбата поне е благосклонна към мен в нещастието ми, колкото и иронично да звучи, X- team, така и не са се появили.  Добре, че не отидох, тогава вечерта ми съвсем щеше да се скапе.

А иначе за фестивала. Емии, наслушах се на музика дето не е много моята музика, но имаше и изпълнители, които спасиха положението. Безкрайно ми харесаха beatboxers, на които така и не успях да разбера името.  Хората от Гетото направиха нелошо изпълнение. Беше забавно да се поклащам в ритъма на Кварталани братя и искрено да се наслаждавам, докато Оги оплаква колелото си. Такива работи. Оууу, пропуснах Миро. Бях чула, че се занимава с хип-хоп, но като човек на когото му липсват приятели в тези среди, не бях слушала нищо негово. Харесаха ми. Имат моите адмирации, ако щеш само заради присъствието на контрабаса.

В неделя беше денят на танците. Престраших се и под ръка с Поли отидох в Центъра. Изгледахме част от репетицията на напредналите и цялата на начинаещите. Тя малко се колебае, но мисля, че успях да я навия да се запишем. Така, че в събота, след седем, никой да не ме търси- на танци съм :) . Yo, watch out!  the dance machine is coming :D  !

И като завършек на деня, Дани ми се обади с предложение да си пратя CV- to за доста примамливо място. Вероятно нищо няма да излезе, но … Mерси Дани, че дори и в Япония се сещаш за мен.

P.S.

Току що ми се обадиха да отида на интервю. Малко съм притеснена, защото нямам голям опит с интервютата. Ще видим каво ще излезе. Тези, които ме познават ще кажат, че пак съм черногледа, но наистина не вярвам да стане. Преди малко затворих телефона, а вече не съм сигурна, за колко ми определиха срещата- 13 или 15, много ги бъркам, как можаха точно такъв час да ми кажат. Типично в мой стил!

the center

Шоуто беше в петък, но едва сега намирам време да напиша за това. А иначе … УААААУУУУУУУУУ. Вдъхнови ме, зареди ме и то много. Децата са прекрасни. Хареса ми ентусиазма им, желанието, удоволствието с което танцуваха. Личеше си, че се забавляват, макар да бяха и доста притеснени.

Аз, от друга страна се почувствах отново на 15 и от време на време трудно се удържах да не скоча и да мятам ръце и крака в опит да докарам нещо като танц . Aко трябва да съм честна, отдавна обмислям идеята да се запиша и дори по едно време си го бях поставила като цел за близкото бъдеще, но както всички останали и тази се отложи за далечното. И сега следва оправданието … прекалено съм възрастна вече за такива неща. Някой ще си каже „гледай я тая, говори като пенсионерка”. Не бе,  не съм „пенсионерка”, но пък е някакси и малко притеснително да отидеш в студиото, и там едни 15-16 годишни хлапета кършат тела, а ти си като излязал от спешното отделение на травматологията , бинтован от най-стърчащия ти косъм на главата, до големите пръсти на краката, и едни железа ти стърчат да ти подпират ръцете.  Почваш да танцуваш и си мишлиш, че докарваш някакви що годе прилични движения и ти става едно такова по- ведро и окуражително, като виждаш онова смътно(смътно ‘щото с очила малко не върви да танцуваш, не дай си Боже се спънеш….) отражение в огледалото, дето явно си мисли, че трябва да изпълнява една по- фънки вариация на танца на мумията. Става ти интересно и се вглеждаш по- внимателно в този патетичен неудачник… Я ама той имал същата фланелка като твоята, а пък и гащите му май са същите… И тогава се поуглеждаш притеснено, позаслушваш се в онзи сподавен шум, които до сега си игнорирал, като си мислел, че е част от музиката. Да ама не. Не било музика, а най ми било хихикания. Хлапетата те наблюдават и се превиват от смях. Ти спираш, защото вече си наясно какво се случва. Една от девойките идва при теб и окуражително те потупва по рамото и изтърсва нещо от рода, че ще е по- добре да се запшеш на физиотерапия. Ето такива картинки ми се редят из съзнанието и макар много да ми се иска, не ми стиска. Но пък сега имам нова идея. Събирам няколко съмишленици „пенсионери” и отиваме да сформираме „пенсионерско денс крю”. Остава само да намеря пенсионерите за крюто.

P.S. Забравих да спомена, че бяхме седнали до едни девойки, които явно следят от близо студиото и успях да науча, че:

1.Трола е с нова прическа и тя му стои мнооого сладко

2. Софиянци са мноооого сладки

Е , самотни девойки, ако сте на 15 тичайте към Центъра, че както разбрахте там има мнооого сладки младежи.

Ако пък всеки път щом чуете музика, я чувствате как преминава през цялото ви тяло и то става подчинено на ритъма, а не на разума или просто   искате  да се забавлявайте, пак тичайте натам.

Повече информация за студиото тук.

моля не ме поздравявайте!

Точно така! Не искам да бъда поздравявана на осми март. Не ми харесва и не мисля, че имам нужда от това, да ми се напомня че съм жена в  един „специален“ ден през годината. Това си го знам добре, а ако някой все пак иска да изтъква очевидното, моля да заповяда  всеки друг ден . В моето светоусещане няма място за делене на мъже и жени- не е важен пола ти, а какъв човек си. Ако някой има желание да отбележим факта, че сме хора и то повече добри, отколкото лоши- аз съм за, но да ми се изтъква, че в един ден от годината съм по- специална от мъжете, а през останалото време някакси не струвам, не благодаря. Ето защо на този ден съм си приела да поздравявам майка си и баба си, за това че са до мен и се грижат за мен. Бих поздравила и баща си, но предполагам, че колкото и да му обяснявам, какво имам  предвид, малко или много ще се обиди. Така че: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МАМО! ЧЕСТИТ и на теб МИШЕЛ (демек бабо)!  Благодаря ви за това, че търпите ужасния ми характер и лошотията ми.

Иначе принципно се самонавих да напиша това не заради нещо друго, а заради тази картинка. Намирам я за много сладка и нямаше как да не я споделя, а в друг ден просто не може.

                                

Е хайде, честито Ви и на всички Вас, които имате какво да празнувате.

какво радва деня ми?

Абе малко неща ме радват напоследък, но това конкретно, направо ме накарам да се чувствам, като  дете пред  контейнер с шоколади. Е  STARTERAs  винаги е предизвиквал от моя страна възклицания от рода  на „ааааа…ехааа…уаууу…евала (това последното май не е възклицание, ама …) и сродни. Толкова ми е любим, че дори вече не мога да си слушам албума му. Не бе, не ми е писнало от него, но от толкова въртене в плеъра, cd-то се изтърка. И като казвам „изтърка“ имам предвид буквално- изтърка се и сега цикли на любимите тракове

С две думи- РАДВА МЕ! Ако и теб те радва, беж бързо на страничката му в myspace . Има няколко парчета, които не бях чувала до сега, а BBBD вече ми е любимото.

Maybe Tomorrow

Ако можех да използвам думи, за да опиша това, което чувствам, бих използвала точно тези. Кратко, ясно и силно, поне за мен. В комбинация с музиката и меланхоличния вокал: Stereophonics- Maybe Tomorrow.

Умопомрачително парче!